Когато пролетта среща българската душа, то ясно, че всички са на мегдана. Пъстри носии, звън от медни гласчета, венци от цвята и смях, който се носи като гайда над селския мегдан…
Децата от група „Детски усмивки“ превърнаха своето тържество „На мегадана“ в живо платно от български обичаи, спазвани на най-прекрасните пролетни празници на селската поляна. За Лазаровден лазарки наричаха за здраве. Цветница пристигна с най-хубавите песни. А по традиция мама и децата боядисаха яйца, не кога да е, а на Велики четвъртък. Както е било и преди, така беше и сега. На Гергьовден овчарите бяха посрещнати от момите на селото, а те танцуваха ли, танцуваха от радост, че „голям берекет е таз година“.
Онова, което се случва на мегдана по празници в нашата България, няма как да се разкаже с думи. То се усеща – в туптящото сърце, в щастливите очи и в надеждата, че българското ще пребъде… защото го има в децата ни.
