МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА

ТОРМОЗ И НАСИЛИЕ НАД ДЕЦА В ДГ „ДЕЛФИН“

І. СЪЩНОСТ НА ПОНЯТИЯТА ТОРМОЗ, НАСИЛИЕ И АГРЕСИЯ.

1. Тормозът е форма на насилие, която се определя като сбор от съзнателни негативни постъпки, които са дълготрайни, насочени към едно и също дете от страна на едно и също друго дете , група деца или възрастен. Това включва:

• Злонамерена проява, която има за цел да нарани или унижи дете;
• Извършва се от позиция на силата, като едната страна използва доминиращата си позиция за да нарани другата физически или психически, да я унизи или изолира от социалния живот на групата или семейството.
• Повтаря се многократно във времето,не е изолиран , еднократен акт на агресия.

Проявите на тормоз най-общо могат да бъдат разделени на следните основни групи:

• Физически тормоз – блъскане, щипане, разрушаване, удряне, нанасяне на болка, спъване, затваряне в някое помещение;
• Вербален тормоз – подмятания, подигравки, унижение, заплахи, обиди;
• Психически тормоз – подмятане, подиграване, закачане, омаловажаване, заплахи, изнудване, повреждане на имущество, кражба, хвърляне на вещи, заплашителни погледи, неприятелско следене;
• Социален тормоз – избягване, игнориране, изключване от дейността, одумване и разпространение на злобни слухове, упражняване на натиск върху другите да не влизат в приятелски отношения с децата, обект на тормоз.
• Виртуален–  обидни, заплашителни и подигравателни текстови съобщения по мобилен телефон, електронна поща, Skype или Facebook;  разпространяване на материали, които уронват достойнството на детето или го унижават;  снимането на детето с мобилен телефон и свободното разпространяване на снимки или видео в интернет или други канали без негово съгласие, на слухове, клюки и заплахи в социалните мрежи, крадене на самоличност и др.
• Сексуален тормоз – представлява всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение със сексуален характер, имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на лицето, и по-специално създаване на смущаваща, враждебна, деградираща (принизяваща), унизителна или обидна обстановка. Включва измислянето на сексуализирани прякори или имена, коментари за външността на някой и подигравки със сексуално значение, неподходящо докосване, бележки и надписи със сексуално съдържание и т.н. до по-екстремни форми на нападане и насилие
• Според чл. 7 ал. 1 и ал. 2 от Закона за закрила на детето всяко дете има право на закрила от насилие и всеки, на когото стане известно за дете, преживяло насилие, е длъжен да сигнализира органите по закрила.

2. Насилието обхваща широк кръг от прояви. То е явление със сериозни размери и оставя дълготрайни последици върху психичното здраве и поведение както на децата, които търпят насилие, така и на онези, които го извършват.
3. Агресията като акт включващ причиняване на вреда на някого или нещо е понятие,с което се означава регистър от поведения, насочени към нанасяне на вреда на другия или на себе си.

ІІ. ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА МЕХАНИЗМА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ  И  ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТОРМОЗА

А. Осъзнаване  и оценка на проблема

1. Проучване и подпомагане психичното развитие на децата в системата на предучилищното образование чрез превантивни мерки и сътрудничество по прилагането на механизъм за противодействие на тормоза между децата в ДГ.
2. Дейности за предотвратяване на тормоза

ДЕЙНОСТИ НА НИВО ДГ

• В ДГ се създава координационен съвет с ясни функции и делегирани отговорности, който да отговаря за планиране, проследяване и координиране на усилията за справяне с тормоза.
• Квалификация на учителите за развитие на личните и социални умения на децата.
• Разработване на процедури за въвеждане  на защитна мрежа.

ДЕЙНОСТИ НА НИВО ГРУПА

• За да се изгради защитната мрежа е необходимо да се поставят ясни граници, изграждане на ценности, правила и процедури, които не допускат прояви на насилие и тормоз във взаимоотношенията в  детската група.

• Да се извеждат теми от учебното съдържание, свързани с формиране на ценностна система, социални умения, правила  на поведение, емпатия, толерантност. Да се създават умения за екипна работа и използване на разнообразни похвати – напр. приказкотерапия, ролеви игри и игри с правила и др.

ДЕЙНОСТИ С РОДИТЕЛИ

• На родителските срещи  да се обсъждат казуси, свързани с тормоза, да се научат родителите как да реагират – без поведение на тормоз и насилие, как да  комуникират с децата си без скрита агресия. Във всички случаи е необходимо родителите да бъдат уведомени за случилото се и предприетите мерки за разрешаване на ситуацията.

ДЕЙНОСТИ НА НИВО ОБЩНОСТ

Координационният съвет съгласуванос директора на ДГ осигурява реални партньорства с външни за детската градина организации, служби и специалисти:

• Дирекция „Социално подпомагане“ – Отдел „Закрила на детето”
• Общинска комисия за БППМН ;
• МВР – Детска педагогическа стая .;
• „Център за превенция на насилието и престъпността“;
• други.

В. Правила и процедури за въвеждане на защитна мрежа

За да се изгради защитната мрежа е необходимо да се поставят ясни граници, изграждане на ценности, правила и процедури, които не допускат прояви на насилие и тормоз във взаимоотношенията между децата.

Действия за справяне с установен тормоз:

1. По-голямата част от ситуациите на тормоз могат да бъдат овладени от учителите, а някои от самите деца. Всяка намеса изисква внимателна преценка на ситуацията и нейната тежест. Ако се касае за приятелска игра, учителят може да се намеси,за да предупреди децата да внимават да не се наранят.
2. Важно е да не бъдат омаловажавани и първите прояви на влошаване на отношенията между децата и поведение, което е неприемливо. Необходимо е още при най-малките сигнали и съмнения за тормоз да се предприемат стъпки, за да се предотврати ескалация на насилието и да се изпрати ясно послание, че такова поведение няма да бъде толерирано. Вниманието трябва да бъде насочено както към проявите на физически тормоз, така и към неговите социални и психологически форми.

ПРИ НАБЛЮДАВАНО ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО СЕ ИНДИКИРА КАТО ТОРМОЗ, Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПРЕДПРИЕМАТ СЛЕДНИТЕ ДЕЙСТВИЯ:

А. Прекратяване на ситуацията на тормоз;

• Задължения на всеки учител/ служител е да се намеси,за да прекрати ситуация на тормоз, на която е станал свидетел, като:
• В случай на физически тормоз децата трябва да се разделят и да се прекрати незабавно физическият контакт между тях ;
• НЕ трябва веднага да се разпитва за случилото се,да се обсъждат причините за насилието или да се изяснява ситуацията.това може да се случи на по-късен етап. -Важно е учителят ясно да обяви пред всички,че това е насилие и то е недопустимо поведение.В този момент не е добре да се разпитва за подробности и детето, което е станало жертва на насилието,особено в присъствие на насилника и други деца,защото това може да урони неговото достойнство. Ключово при интервенцията на възрастните е приемането на разбирането, че не детето, обект на тормоз се нуждае от състрадание, а детето извършител, за да може то да развие това чувство към другите.

Реакции спрямо детето, упражнило тормоз:

• Когато става въпрос за първа проява, която не е тежка по отношение на нанесената вреда, може да се приложи „подходът за възстановяване на щетата“ или да се приложи друга съгласуван мярка. Подходът за възстановяване на щетата  се прилага като логическо последствие от отклоняващо се поведение, свързано с рушене на МБ. Същият подход успешно може да се приложи и когато се касае за нематериални щети. Неговото прилагане изисква по-задълбочен разговор с детето, което е извършило насилие, за да му се помогне да разбере какви са последствията от неговата постъпка.
• Учителят със спокоен и умерен тон, както и с държанието си, показва ясно, че проблемът е в начина на поведение, а не в личността на самото дете, и  че хората правят грешки, които следва да бъдат поправени, без да се налагат наказания;
• Ключов момент във „възстановяването на щетата“ е, че учителят  разговаря с детето,  и му се дава право само  да избира и решава как ще поправи грешката си. С това негово решение трябва да се съгласи и потърпевшото от тормоза дете;
• Учителят на групата изслушва детето, упражнило тормоза в отсъствието на потърпевшия.
• След изясняване на ситуацията и постигане на договорка, учителят за определен период от време проследява поведението на децата и дава обратна връзка на директора;

Учителят на групата  може да потърси съдействие и от другите учители, които също могат да подпомогнат  работата.

Реакции спрямо детето, което е обект на тормоз:

• Работата с деца, които са обект на тормоз, трябва да бъде насочена към формиране у тях на умения за справяне с подобно поведение.
• Учителят разговаря  с  детето, по възможност още същия ден (или веднага след като е разбрал за случая, ако се касае за ситуация, за която е научил случайно) и да разбере какво точно се е случило. Ако е необходимо отделни факти могат да бъдат дискретно проучени. Не се оказва публична подкрепа на потърпевшото дете с оглед опазване на достойнството му.
• Необходимо е да се подчертае поверителността на разговора, като се спомене кои ще бъдат уведомени за случилото се.
• Не се предлага среща между децата с цел помиряване и разбиране .
• Учителят  наблюдава детето в следващите дни, за да се увери как се чувства и при необходимост отново разговаря с него.

Реакции спрямо наблюдателите:

• Учителят на групата изтъква тези, които са се намесили в защита правилата за поведение в групата и детската градина. От останалите очаква да направят същото, ако се случи в бъдещето;
• Учителят на групата  насърчава децата за грижа спрямо другите , станали обект на тормоз.

Б: Повтаряне на едни и същи нарушения на правилата

• Разговорът с родителите се провежда в партньорски взаимоотношения, като се предоставя отворено пространство за споделяне на техните опасения и гледни точки;
• Родителите трябва да бъдат запознати, че критиките, обидите и неглижирането на другото дете от тяхна страна само ще задълбочат конфликта;
• От разговора могат да бъдат изведени конкретни договорки кой какво може да предприеме и какво се очаква като резултат;
• Учителят насочва родителите за консултация с психолог.

В: При много сериозно ниво на тормоз – злоупотреба със сила, както и при екстремни ситуации, в които съществува опасност за живота и здравето, телесния интегритет, както на детето-жертва, така и на детето-извършител се уведомява Дирекция социално подпомагане – Отдел за защита на детето, Държавната агенция за закрила на детето или МВР.

Учителят или служителят, станал свидетел на подобен тормоз, ако не може да се справи сам е длъжен да потърси помощ от други лица. След прекратяване на физическия контакт между лицата, свидетелят на тормоза  уведомява директора и регистрира ситуацията на насилие като попълва заявка за извършване на консултативна и превантивна дейност в ситуация на насилие до Председателя на Комисия за превенция на деца жертви на насилие или в риск от насилие и тормоз и при кризисна интервенция;

IІІ. СИСТЕМА ЗА НАСОЧВАНЕ КЪМ ДРУГИ СЛУЖБИ

В случаите, когато поведението на дете се отличава с ясно изразени агресивни прояви, снижен контрол върху гнева,склонност да решава конфликтни ситуации с насилие се търси съдействието на отдел „Закрила на детето“. Като първа стъпка се уведомява директора на ДГ, който е задължен да уведоми съответния отдел „Закрила на детето” по местоживеене и отдела за „Закрила на детето”, на чиято територия е детската градина, местните комисии за БППМН, всички останали участници в мултидисциплинарния екип по силата на координационния механизъм. В тази връзка е необходимо да бъде потърсено съдействие от страна на социалните работници от отделите „Закрила на детето” към Дирекциите „Социално подпомагане”. Социалният работник е професионалистът, който може да проучи ситуацията, в която се намира детето, условията, при които живее, родителският капацитет и при необходимост да предприеме мерки, които да подпомогнат.

ІV. РЕГИСТРИРАНЕ СИТУАЦИИ НА ТОРМОЗ:

ВСЯКА СИТУАЦИЯ НА ТОРМОЗ СЕ РЕГИСТРИРА И ОПИСВА В РЕГИСТЪРА НА ДГ„ДЕЛФИН“, ЗА ДА СЕ ПРОСЛЕДИ РАЗВИТИЕТО НА СЛУЧАЯ ВЪВ ВРЕМЕТО И ДА СЕ ПЛАНИРА ПОДХОДЯЩА ИНТЕРВЕНЦИЯ.

• Информация за социалните услуги в общността за деца
• Практически насоки за действията при критични ситуации
• Механизъм за противодействие на тормоз и насилие над деца