Добрата комуникация, уважението и равнопоставените права между учители и родители за нас са изключтелно важно!
Надяваме се да ни се доверите, че ние сме специалисти и знаем как да си вършим работата. Престоят в градината не е „бавачество“, ние не сме „забавачка“. Ние сме институция, в която децата се учат на фундаментални неща, на социално поведение, развиват се емоционално-интелектуално и емоционално-културно, научават се да са самостоятелни, да обичат, да споделят, да играят, да учат… и още толкова много неща,
БЕЗ КОИТО АДАПТАЦИЯТА ИМ В УЧИЛИЩЕ И В ЖИВОТА ЩЕ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДНА.
Не случайно се повтаря колко важни са първите седем години.
Едно от най-големите притеснения на родителите е приспособяването и адаптацията на децата в градината и яслата.
Има много причини едно дете да се чувства некомфортно. Искаме да разберете, че, особено в началото, колкото и прекрасни да сме ние, колкото и мили да сме, някои от нас могат и да жонглират, но това не помага…. каквото и да се случа- ДЕЦАТА СИ ИСКАТ МАМА И ТАТЕ, много често и баба и дядо 🙂 .
Влизат в среда, където не познават никой. Децата понасят трудно различното, защото то е ново, непознато и страшно.
Инстинкт за самосъхранение. Децата имат нужда от нещо, което да ги кара да се чувстват в безопасна среда, нещо познато, константа.
За тях градината не е просто място, в което седят и си играят.
За тях градината е режим.
Те трябва да станат рано, после трябва да си мият ръцете, след това трябва да ядат, после ТРЯБВА да учат, дори и във формата на игра, след това трябва просто да си играят, трябва да излязат навън, трябва да спят.
Сблъскват се с нещо, което никога допреди не са се сблъсквали и е нормално да протестират. Израстването, в който и да е етап от живота е трудно. Вие, ако можехте сутрин преди работа да си поплачете или да си размятате обувките в коридора, нямаше ли да го правите? 😀
Ние се опитваме този етап да мине възможно най-гладко и спокойно за вас и децата ви.
Шест съвета на психолози за лесна адаптация:
-родителите да не се притесняват,
-да обърнат внимание на режима на детето си,
-на храненето му вкъщи, на закаляването му,
-да се отделят от него, като го оставят на други хора,
-да наблюдават игрите му с другите деца.
Детската градина е център, където детето се среща със свои връстници. Ако живее под постоянна опека, малчуганът ще израсне напълно неспособен да се справя с живота на възрастен, няма да може да се адаптира към работа в екип, да се социализира, в повечето случаи не развива умения за общуване, не знае как да създаде приятелства, няма собствено мнение, става зависим от околните. Затова ролята на детската градина е незаменима, а ние педагозите съвместно с родителите трябва да подпомогнем адаптацията на децата.
Изводи от проведеното изследване:
Децата, които са посещавали яслена група, нямат проблеми с адаптацията в първа група.
Децата, които постъпват направо в първа група или не посещават редовно детска градина, преживяват различен период на адаптация, в зависимост от различни фактори – здравословно състояние на детето, характер, предварителна подготовка за детската градина и т.н.
За бързата и безболезнена адаптация в първа група е необходимо учители, помощник-възпитатели и родители да работят в сътрудничество.
Адаптирането е процес, който е свързан с реакциите на трите страни: възрастните в детската градина – педагог и възпитател, семейството и детето.Успешното адаптиране на детето предполага възрастните – двете институции, да се включат активно и да подпомогнат този процес”